Нищо не искам да ви казвам тук. Само изгледайте тези секунди и може би нещо на себе си ще кажете.
ПОДАРЯВАМ ПРЕЖИВЯВАНЕ В @silivriyak НА 7 ДОБРИ И СМЕЛИ ЧОВЕЦИ.
По-главни букви нямаше. Тъжна съм. Седем кученца и майка им са изхвърлени в нашето село, и съм твърдо решена да им намеря домове напук на лошотията човешка. Който ме познава знае, че от много години се боря с този проблем и съм задомила много кучета. Това си е моята битка, който не я разбира – смело да подмине. Останалите – МОЛЯ ВИ за помощ в това, а аз давам в замяна реално единственото, което имам в момента – уменията ми, като отварям вратите на Силивряк за тези отворили сърцето си за едно от тези създания. На Човекът, негов близък и самото куче – подарявам вечеря и нощувка при мен през пролетта. Реших, че ако има смисъл да го има това място – то ще е от него да се ражда добро. Та опитвам, защото съм отчаяна. Дано. Моля ви да ги споделите, за да стигнат до повече хора.
Да се събудиш благодарен за живота, хората, дните, наученото, разказите.
Да пътуваш с момичета е чудо, а да научаваш нови неща, докато го правиш – чудо на квадрат. Правенето на узо е един от поминъците, разказват ни, дали на този остров шанс да се съвземе и върнало част от хората или привлякло нови – след едно масово обезлюдяване след Втората световна война, като до ден днешен дава облик и автентичност на остров Лезбос наред със зехтина, сардините, типичното зряло сирене, което отлежава в зехтин, сапунът от маслиново масло, и други местни продукти. Те, заедно с туризма, дават поглед напред за местните хора. Чудя се, кога у нас ще разберем, че имаме небивал шанс за вървене напред, благодарение на удивителното многообразие от местни продукти и обичаи, които чакат да бъдат изтупани от прахта, и показани на света.
@ouzoplomaribg, благодарим за преживяното. Plomari,Lesvos Greece
Винаги спирам в Осиково да си ги видя. Нося им плодове, че в планината няма. Обичам си ги. На 16-ти ноември пак сме тук, на рожден де, обещала съм. Родопи (Rhodope)
Колкото повече пътувам и колкото повече хора срещам, и ме допускат до техните градини, и трапези – давам си сметка, че да имаш градина и да готвиш храна е прекрасно, но истината лежи много по-дълбоко мисля. Смисълът сякаш лежи в сортовете в градината и самите продукти, с които готвим. Една мила жена от Осиково ми подари домати онзи ден, от градинката си. Торени с овча тор, планински, нейни си – не за търговия. Най-добрите домати трябваше да са. На вид обаче още ми се чинеше, че не са. Разчупих един на пейката и без нищо да казвам първа, тя започна. Изгубила си старото семе, купила си разсад от домати от сорт на име “Калина”, от пазара в Кричим. Не била доволна, ранни и плодородни били, но не и вкусни. И така си беше – опитах го тази домат и вкус нямаше. Като от супермаркет. И се заговорихме, пък после се замислих. Ако не запазим старите български сортове – ще изгубим безвъзвратно вкуса на България. Не зная дали си даваме сметка за това. Ако все още имате баби и дядовци, и те имат градини – разпитайте ги, имат ли семена, които пазят от години – запазете ги, развъдете ги и подарявайте от тях. Вкусът на родината не е в рецептите, а в техните съставни части. Онези удивително вкусни зеленчуци, плодове, сирене, масло, хляб, месо от животни от местни породи дори. Днес всеки един от нас може да бъде в ролята на пазител на нещо безценно. Да помогне, за да успеем да предадем вкуса на родината напред във времето. Bulgaria
Тук обичам да правя нещата така, както ги правеше баба ми. Така сякаш още е с нас. Припомням да сте с обичните си, докато животът тече. После ги търсим в печените рибки на котлона. Bulgaria
Ако има миг, в който разказах много, с шепи, за живота си в Родопите и защо, всъщност @silivriyak съществува, и какво да очаквате от това мое сбъдване – то това е пред чудатите чудни @drobchili. Благодаря им, че обядвахме заедно тук. За първи път седнах да се храня в Силивряк, за първи. Досега само бях сервирала храна на тези маси. Беше благо (като вкусно) като биленик с вас. Благодаря ви за споделеността. Една бебе върба остава да расте тук и да помни. Любопитното е, че Върбово е Върбово, защото имало толкова голяма върба, че под нея пладнували 1000 овце. Върбата умряла, изчезнала, изчезнали са и овцете. Обаче, Джак, вярвам, че след 100 години – поне 100 овце ще пладнуват под нашата върба. Пишем нова история със стари думи.
Пс. Майката умря от притеснение, че блести на корицата, но пък тази снимка е върха. Благодаря ти, Мони от @cardamon.studio.
Един от онези дни, в които си спомняш защо си тук.
След като изпратих скъпи гости от Силивряк сутринта – пътят ме отведе до @hijamomchilyunak, над село Момчиловци, където чудните момичета зад @hangerspace.etm плахо ме поканиха преди доста време, за да случим една неделя с готвене за хора от района, а и не само. Съмнения дали искам да го направим не съм имала, а то се получи по-хубаво от очакванията. Една весела дружина месихме, точихме и пекохме биленик – не един, а три. И после ги изядохме с овче кисело мляко, и овча брънза. И се смяхме, и пяхме.
Такива недели да имам по-често се надявам да имам. А сега – обратно към Върбово. Хижа “Момчил юнак”
Един от онези дни, в които си спомняш защо си тук.
След като изпратих скъпи гости от Силивряк сутринта – пътят ме отведе до @hijamomchilyunak, над село Момчиловци, където чудните момичета зад @hangerspace.etm плахо ме поканиха преди доста време, за да случим една неделя с готвене за хора от района, а и не само. Съмнения дали искам да го направим не съм имала, а то се получи по-хубаво от очакванията. Една весела дружина месихме, точихме и пекохме биленик – не един, а три. И после ги изядохме с овче кисело мляко, и овча брънза. И се смяхме, и пяхме.
Такива недели да имам по-често се надявам да имам. А сега – обратно към Върбово. Хижа “Момчил юнак”
Един от онези дни, в които си спомняш защо си тук.
След като изпратих скъпи гости от Силивряк сутринта – пътят ме отведе до @hijamomchilyunak, над село Момчиловци, където чудните момичета зад @hangerspace.etm плахо ме поканиха преди доста време, за да случим една неделя с готвене за хора от района, а и не само. Съмнения дали искам да го направим не съм имала, а то се получи по-хубаво от очакванията. Една весела дружина месихме, точихме и пекохме биленик – не един, а три. И после ги изядохме с овче кисело мляко, и овча брънза. И се смяхме, и пяхме.
Такива недели да имам по-често се надявам да имам. А сега – обратно към Върбово. Хижа “Момчил юнак”
Един от онези дни, в които си спомняш защо си тук.
След като изпратих скъпи гости от Силивряк сутринта – пътят ме отведе до @hijamomchilyunak, над село Момчиловци, където чудните момичета зад @hangerspace.etm плахо ме поканиха преди доста време, за да случим една неделя с готвене за хора от района, а и не само. Съмнения дали искам да го направим не съм имала, а то се получи по-хубаво от очакванията. Една весела дружина месихме, точихме и пекохме биленик – не един, а три. И после ги изядохме с овче кисело мляко, и овча брънза. И се смяхме, и пяхме.
Такива недели да имам по-често се надявам да имам. А сега – обратно към Върбово. Хижа “Момчил юнак”
Един от онези дни, в които си спомняш защо си тук.
След като изпратих скъпи гости от Силивряк сутринта – пътят ме отведе до @hijamomchilyunak, над село Момчиловци, където чудните момичета зад @hangerspace.etm плахо ме поканиха преди доста време, за да случим една неделя с готвене за хора от района, а и не само. Съмнения дали искам да го направим не съм имала, а то се получи по-хубаво от очакванията. Една весела дружина месихме, точихме и пекохме биленик – не един, а три. И после ги изядохме с овче кисело мляко, и овча брънза. И се смяхме, и пяхме.
Такива недели да имам по-често се надявам да имам. А сега – обратно към Върбово. Хижа “Момчил юнак”
Нямам търпение да ви разкажа новите ни приказки.
@timeless_production_group
@official.btv
Понякога си мисля за времето, когато в нашето море е имало скумрия. Толкова да я обичам. Чакам черноморския паламуд и се моля годината да бъде благодатна за нашите рибари, а дотогава винаги когато съм при дядо, близо до София – ям колкото мога прясна Средиземноморска скумрия, както и любимите ми сардини. Това са изключително полезни видове риби – богати на полезни мастни киселини, а същевременно бюджетни и от див, устойчив улов. Риби, които стават съвършено вкусни просто изпечени във фурната със сол, сушен бял риган и малко зехтин. Тази вечер ще ги хапваме в компанията на семпла салата от домат, краставица, червен лук и много сумак. И комат квасен хляб с чаша вино от вила Кътина, разбира се. Все още вечеряме на двора, все още е лято.
Във връзка с последната публикация – царските десерти също не разочароваха.
Вкусът на България не спира да изненадва.
@millamihova – ще оцениш тези царски чаши за пенливо. Bulgaria
Излязох от удобното си място и отидох на пътешествие до остров Лезбос с група момичета, с които се познаваме плахо от социалните мрежи. Аз, която не съм ходила никога на дружно момичешко пътуване през живота си. Опознаваме вкусовете на острова и се радваме. И сякаш сме се познавали винаги. Всъщност да излизаме от удобното място е най-ползотворното занимание. Научаваме нови неща ежеминутно. Plomari,Lesvos Greece
Всяка година по това време. Благодат и радост. Оставих в кадър този маркуч, защото ако нямах достатъчно вяра, че може вода да има в махалата – градината никога нямаше да бъде възможна. Водата е живот. Родопи (Rhodope)
Задушаваме се сами себе си от тичане. А аз къде всъщност бързаме? Времето и без това тече безмилостно, докато се обърнеш – изплъзнало се е между пръстите ти поредното лято. Така далечен спомен ми е безгрижието, че сякаш няма излизане от състезанието. Едва когато поседнеш с хубави хора виждаш, че всеки с нещо се бори и живее, и всъщност няма нищо по-естествено от това да се чудиш, да не знаеш, да си едновременно горе, а и долу. И всъщност какви огромни късметлии сме. Празни чинии от споделяне, пълни очи с впечатления и най-вече – свободата – свободни човеци, имащи правото да бъдат където, с когото и които си пожелаят. И да, благодаря безкрайно за различните гледища над живота, за да мога да си строя най-своя. И той не е тук или там, а има по щипка от толкова много подправки. Но бих си позволила да дам съвет и той е, че да се стои на едно място е най-страшно, и колкото повече сменяме гледната точка – толкова повече виждаме. И да – четенето на смислени книги е другото много ценно, спомагащо живота. Та – нестихващо любопитсво, хубави хора и книги – моята си рецепта за щастие, по която напоследък рядко готвя.
Обещавам си да създам повече пространство в дните си именно за тях. В този момент се замислям дали да не изтрия написаното, защото явно се превърна в разговор със себе си, от който съм имала нужда, но пък може да е полезен и за някой друг, затова ще го оставя тук.
Живейте смело. Mini.Bar
Обичам пътуванията си в търсене на Вкуса на България. Нямам търпение за новия сезон, който започва на 7-ми октомври.
Научавам толкова много всеки път. И получавам възможности, които се случват веднъж в живота. Кога иначе ще имаме досег до рецепти от царската кухня на Фердинанд и ще мога да приготвя някои негови любими за вас. И после да ги сервирам в царски порцелан, използван от царското семейство. Bulgaria
Touloumotiri, толумско сирене или сирене от овче или козе мляко в мях. Това, което в Родопите едно време са правили и наричали мяхово сирене. При нас – може би вече изчезнало – тук се продава в малък традиционен магазин за сирена, на главната улица в селото. Мечтая.
@ouzoplomaribg Agiásos, Lesvos, Greece
Само тук. Sardella Kallonis.
“Kalloni Sardines are a type of small, oily fish that are found in the Aegean Sea, particularly around the island of Lesvos. These sardines are known for their distinct flavor and tender texture.”
Ние ги опитахме като мезе към узото. Могат да бъдат консервирани в сол, пушени или като тези на снимката – сурови, само след четиричасов предстои в сол. От водите около острова в чинията. Plomari,Lesvos Greece
Имам да сътворя 1000 хапки за утрешно събитие. Правя сладко от джанки и съм изключително щастлив и благодарен човек, че хората, с които работя ми се доверяват и ценят виждането ми за храната, давайки ми пълна свобода да използвам само продукти от сезона и от нашата земя. Bulgaria
Събираш четири творения на природата и имаш най-велик десерт. За мен. Събираш други няколко и имаш чудотворно основно ястие. За здраве.
Събираш няколко зеленчука, наляли се със сладост и сочност, под жаркото, лятно слънце – съвършена салата. Връзката с природата ми даде разбиране за храната, за което съм много благодарна.
Дивите черни боровинки през септември – носят ми здравето на боровата гора, високо в планината. Последното козе кисело мляко – последните хрупкави, зелени храсталаци и билки – любими на козите тук. Живо вълшебство е как ливадата изведнъж същинска е в купичката ни, но в бяла, нежна премяна и толкова полезни качества в себе си.
А медът.. от къде да започна. Планинският мед за мен е несравнимо богатство. Надявам се често да присъства в храненето ви. В съчетание с пчелен прашец от същите кошери. Опитвали ли сте самостоятелно зрънца прашец? Представете си как вкусвате стотици цветя. За миг се докосвате да вкуса на най-цветните билкови поляни. Как после да се опитваш да създадеш нещо повече от това. Природата вече всичко съвършено някак е създала.
В поредна вълшебна среща в търсене на вкусове от България, това хитро пособие и неговото кулинарно приложение ме смаяха.
За какво се използва според вас? Родопи (Rhodope)
