Maria Jekova Instagram – Задушаваме се сами себе си от тичане. А аз къде всъщност бързаме? Времето и без това тече безмилостно, докато се обърнеш – изплъзнало се е между пръстите ти поредното лято. Така далечен спомен ми е безгрижието, че сякаш няма излизане от състезанието. Едва когато поседнеш с хубави хора виждаш, че всеки с нещо се бори и живее, и всъщност няма нищо по-естествено от това да се чудиш, да не знаеш, да си едновременно горе, а и долу. И всъщност какви огромни късметлии сме. Празни чинии от споделяне, пълни очи с впечатления и най-вече – свободата – свободни човеци, имащи правото да бъдат където, с когото и които си пожелаят. И да, благодаря безкрайно за различните гледища над живота, за да мога да си строя най-своя. И той не е тук или там, а има по щипка от толкова много подправки. Но бих си позволила да дам съвет и той е, че да се стои на едно място е най-страшно, и колкото повече сменяме гледната точка – толкова повече виждаме. И да – четенето на смислени книги е другото много ценно, спомагащо живота. Та – нестихващо любопитсво, хубави хора и книги – моята си рецепта за щастие, по която напоследък рядко готвя. Обещавам си да създам повече пространство в дните си именно за тях. В този момент се замислям дали да не изтрия написаното, защото явно се превърна в разговор със себе си, от който съм имала нужда, но пък може да е полезен и за някой друг, затова ще го оставя тук. Живейте смело. Mini.Bar