Home Actress Maria Jekova HD Instagram Photos and Wallpapers October 2023 Maria Jekova Instagram - Чувството за абсолютна безпомощност за промяна на случващото се в момента и жестокостта, която в този един миг се излива върху невинни деца е поглъщащо, и смазващо. Обезсмислящо всичко, защото не знам какво има смисъл в свят, който се води за цивилизован, но приема тези действия като решение и нормалност. Свят, който само сменя обекта на жестокост и те оставя да се чудиш кога си следващ, и кога останалата част от света ще обърне гръб този път на теб. Още смърт и болка, никой на този свят не може да ме убеди, че са решение на каквото и да е или пък са способни да изкупят вече причинени ужаси. Просто се създава ужас след ужас и не знам докога Земята ще ни търпи, и често казано - не знам дали заслужаваме да ни търпи. Съжалявам, че съм разчувствана, но ми е страшно мъчно, че сме способни вместо да творим красота и да сме благодарни, че сме тук - ден след ден да го правим по-абсурдно.

Maria Jekova Instagram – Чувството за абсолютна безпомощност за промяна на случващото се в момента и жестокостта, която в този един миг се излива върху невинни деца е поглъщащо, и смазващо. Обезсмислящо всичко, защото не знам какво има смисъл в свят, който се води за цивилизован, но приема тези действия като решение и нормалност. Свят, който само сменя обекта на жестокост и те оставя да се чудиш кога си следващ, и кога останалата част от света ще обърне гръб този път на теб. Още смърт и болка, никой на този свят не може да ме убеди, че са решение на каквото и да е или пък са способни да изкупят вече причинени ужаси. Просто се създава ужас след ужас и не знам докога Земята ще ни търпи, и често казано – не знам дали заслужаваме да ни търпи. Съжалявам, че съм разчувствана, но ми е страшно мъчно, че сме способни вместо да творим красота и да сме благодарни, че сме тук – ден след ден да го правим по-абсурдно.

Maria Jekova Instagram - Чувството за абсолютна безпомощност за промяна на случващото се в момента и жестокостта, която в този един миг се излива върху невинни деца е поглъщащо, и смазващо. Обезсмислящо всичко, защото не знам какво има смисъл в свят, който се води за цивилизован, но приема тези действия като решение и нормалност. Свят, който само сменя обекта на жестокост и те оставя да се чудиш кога си следващ, и кога останалата част от света ще обърне гръб този път на теб. Още смърт и болка, никой на този свят не може да ме убеди, че са решение на каквото и да е или пък са способни да изкупят вече причинени ужаси. Просто се създава ужас след ужас и не знам докога Земята ще ни търпи, и често казано - не знам дали заслужаваме да ни търпи. Съжалявам, че съм разчувствана, но ми е страшно мъчно, че сме способни вместо да творим красота и да сме благодарни, че сме тук - ден след ден да го правим по-абсурдно.

Maria Jekova Instagram – Чувството за абсолютна безпомощност за промяна на случващото се в момента и жестокостта, която в този един миг се излива върху невинни деца е поглъщащо, и смазващо. Обезсмислящо всичко, защото не знам какво има смисъл в свят, който се води за цивилизован, но приема тези действия като решение и нормалност. Свят, който само сменя обекта на жестокост и те оставя да се чудиш кога си следващ, и кога останалата част от света ще обърне гръб този път на теб. Още смърт и болка, никой на този свят не може да ме убеди, че са решение на каквото и да е или пък са способни да изкупят вече причинени ужаси. Просто се създава ужас след ужас и не знам докога Земята ще ни търпи, и често казано – не знам дали заслужаваме да ни търпи. Съжалявам, че съм разчувствана, но ми е страшно мъчно, че сме способни вместо да творим красота и да сме благодарни, че сме тук – ден след ден да го правим по-абсурдно. | Posted on 28/Oct/2023 15:10:27

Maria Jekova Instagram – Родопският алабаш изглежда така различно от този, който често виждаме в магазините и по снимките. Наричат го и него кочан (кочен)или пък гуле в Западни Родопи. може би има още имена. Яла съм го с фасул и картофи, на яхния с осолен кокал, знам, че се приготвя също и с овче или телешко месо, или в стърганик – може би се досещате от къде идва името. Стърганикът е баница, подобна на пататника, но вместо картофена плънка – тя се прави от настърган алабаш и яйца. Предстои готвене с единствените три отгледани. Родопи (Rhodope)
Maria Jekova Instagram – Готови ли сме да познаваме наистина старите рецепти? Рецептите за делник, а не рецептите за празник. Понякога си мисля, че не сме. Днес говорим за храната от едно време, сякаш е рецепта за здраве и щастие, но даваме ли си сметка какво всъщност е представлявала тя. И в нея ли се крие здравето на хората преди нас или по-скоро в малките количества от нея, многото движение, чистият въздух, липсата на преработени и рафинирани храни, и като цяло напълно различния начин на живот. И всъщност – здрави ли са били те и здрави ли са днес? Въпроси, чиито отговори търся и нямам намерение да спирам. Натоварваме ли миналото с романтика, която е липсвала. Объркваме ли нуждата да познаваме съставните му части, с нужда да живеем както някога, пропускайки най-важното според мен – взимането на поука и вървенето напред. Давам повод за размисъл с една снимка на типична стара гозба от Средни Родопи. Трах’на, което няма общо с траханата. Гъста чорба от фасул, счукана на едро царевица, телешко месо. С хляб се яде, а не със салата. Пък на утре ден – фасул с месо. На следващия – кочан с кокъл. А дойде ли пролет – клин със скрипалец, биленик с коприва. Качамак, пареник. Много имена за едно и също, което аз наричам оцеляване. Опитвам ги, но не ги вкусва небцето, а душата. Няма значение какъв вкус имат – ценно е, че ги има още. И се свива душата, защото с тях най-често върви разказът, че “то нямаше друго”. 
Смисъл намирам в това да изговоря всички думи и да чуя всеки разказ, до чиито разказвач успея да поседна във високопланинска махала, за да разбера сама за себе си къде е истината. И какво от миналото трябва да вземем в настоящето, за да съградим най-хубаво бъдеще. С почит към всички онези хора, които са се борили да имаме каквото имаме днес, а то е всичко. И защо всъщност въобще не го ценим. 
Едно днес си потвърдих за стотен път – гостоприемството, благата дума, прегръдката, споделеното знание, споделената софра – тези трябва да носим със себе си винаги, а какво има на самата софра – бързо се размива като вкус, с този на сладката приказка. Родопи (Rhodope)

Check out the latest gallery of Maria Jekova