Maria Jekova Instagram – Готови ли сме да познаваме наистина старите рецепти? Рецептите за делник, а не рецептите за празник. Понякога си мисля, че не сме. Днес говорим за храната от едно време, сякаш е рецепта за здраве и щастие, но даваме ли си сметка какво всъщност е представлявала тя. И в нея ли се крие здравето на хората преди нас или по-скоро в малките количества от нея, многото движение, чистият въздух, липсата на преработени и рафинирани храни, и като цяло напълно различния начин на живот. И всъщност – здрави ли са били те и здрави ли са днес? Въпроси, чиито отговори търся и нямам намерение да спирам. Натоварваме ли миналото с романтика, която е липсвала. Объркваме ли нуждата да познаваме съставните му части, с нужда да живеем както някога, пропускайки най-важното според мен – взимането на поука и вървенето напред. Давам повод за размисъл с една снимка на типична стара гозба от Средни Родопи. Трах’на, което няма общо с траханата. Гъста чорба от фасул, счукана на едро царевица, телешко месо. С хляб се яде, а не със салата. Пък на утре ден – фасул с месо. На следващия – кочан с кокъл. А дойде ли пролет – клин със скрипалец, биленик с коприва. Качамак, пареник. Много имена за едно и също, което аз наричам оцеляване. Опитвам ги, но не ги вкусва небцето, а душата. Няма значение какъв вкус имат – ценно е, че ги има още. И се свива душата, защото с тях най-често върви разказът, че “то нямаше друго”.
Смисъл намирам в това да изговоря всички думи и да чуя всеки разказ, до чиито разказвач успея да поседна във високопланинска махала, за да разбера сама за себе си къде е истината. И какво от миналото трябва да вземем в настоящето, за да съградим най-хубаво бъдеще. С почит към всички онези хора, които са се борили да имаме каквото имаме днес, а то е всичко. И защо всъщност въобще не го ценим.
Едно днес си потвърдих за стотен път – гостоприемството, благата дума, прегръдката, споделеното знание, споделената софра – тези трябва да носим със себе си винаги, а какво има на самата софра – бързо се размива като вкус, с този на сладката приказка. Родопи (Rhodope) | Posted on 24/Oct/2023 00:31:34
Home Actress Maria Jekova HD Instagram Photos and Wallpapers October 2023 Maria Jekova Instagram - Готови ли сме да познаваме наистина старите рецепти? Рецептите за делник, а не рецептите за празник. Понякога си мисля, че не сме. Днес говорим за храната от едно време, сякаш е рецепта за здраве и щастие, но даваме ли си сметка какво всъщност е представлявала тя. И в нея ли се крие здравето на хората преди нас или по-скоро в малките количества от нея, многото движение, чистият въздух, липсата на преработени и рафинирани храни, и като цяло напълно различния начин на живот. И всъщност - здрави ли са били те и здрави ли са днес? Въпроси, чиито отговори търся и нямам намерение да спирам. Натоварваме ли миналото с романтика, която е липсвала. Объркваме ли нуждата да познаваме съставните му части, с нужда да живеем както някога, пропускайки най-важното според мен - взимането на поука и вървенето напред. Давам повод за размисъл с една снимка на типична стара гозба от Средни Родопи. Трах’на, което няма общо с траханата. Гъста чорба от фасул, счукана на едро царевица, телешко месо. С хляб се яде, а не със салата. Пък на утре ден - фасул с месо. На следващия - кочан с кокъл. А дойде ли пролет - клин със скрипалец, биленик с коприва. Качамак, пареник. Много имена за едно и също, което аз наричам оцеляване. Опитвам ги, но не ги вкусва небцето, а душата. Няма значение какъв вкус имат - ценно е, че ги има още. И се свива душата, защото с тях най-често върви разказът, че “то нямаше друго”.
Смисъл намирам в това да изговоря всички думи и да чуя всеки разказ, до чиито разказвач успея да поседна във високопланинска махала, за да разбера сама за себе си къде е истината. И какво от миналото трябва да вземем в настоящето, за да съградим най-хубаво бъдеще. С почит към всички онези хора, които са се борили да имаме каквото имаме днес, а то е всичко. И защо всъщност въобще не го ценим.
Едно днес си потвърдих за стотен път - гостоприемството, благата дума, прегръдката, споделеното знание, споделената софра - тези трябва да носим със себе си винаги, а какво има на самата софра - бързо се размива като вкус, с този на сладката приказка. Родопи (Rhodope)
Maria Jekova Instagram – Готови ли сме да познаваме наистина старите рецепти? Рецептите за делник, а не рецептите за празник. Понякога си мисля, че не сме. Днес говорим за храната от едно време, сякаш е рецепта за здраве и щастие, но даваме ли си сметка какво всъщност е представлявала тя. И в нея ли се крие здравето на хората преди нас или по-скоро в малките количества от нея, многото движение, чистият въздух, липсата на преработени и рафинирани храни, и като цяло напълно различния начин на живот. И всъщност – здрави ли са били те и здрави ли са днес? Въпроси, чиито отговори търся и нямам намерение да спирам. Натоварваме ли миналото с романтика, която е липсвала. Объркваме ли нуждата да познаваме съставните му части, с нужда да живеем както някога, пропускайки най-важното според мен – взимането на поука и вървенето напред. Давам повод за размисъл с една снимка на типична стара гозба от Средни Родопи. Трах’на, което няма общо с траханата. Гъста чорба от фасул, счукана на едро царевица, телешко месо. С хляб се яде, а не със салата. Пък на утре ден – фасул с месо. На следващия – кочан с кокъл. А дойде ли пролет – клин със скрипалец, биленик с коприва. Качамак, пареник. Много имена за едно и също, което аз наричам оцеляване. Опитвам ги, но не ги вкусва небцето, а душата. Няма значение какъв вкус имат – ценно е, че ги има още. И се свива душата, защото с тях най-често върви разказът, че “то нямаше друго”. Смисъл намирам в това да изговоря всички думи и да чуя всеки разказ, до чиито разказвач успея да поседна във високопланинска махала, за да разбера сама за себе си къде е истината. И какво от миналото трябва да вземем в настоящето, за да съградим най-хубаво бъдеще. С почит към всички онези хора, които са се борили да имаме каквото имаме днес, а то е всичко. И защо всъщност въобще не го ценим. Едно днес си потвърдих за стотен път – гостоприемството, благата дума, прегръдката, споделеното знание, споделената софра – тези трябва да носим със себе си винаги, а какво има на самата софра – бързо се размива като вкус, с този на сладката приказка. Родопи (Rhodope)

Check out the latest gallery of Maria Jekova



