ВАЖНО!
Последна стъпка към щастливата развръзка на този разказ за изхвърлени кучета и добри хора. Приятели, не искам да вярвам, че хората сме повърхностни и затова пиша отново с голяма молба да разкажете за малкия Пират, и да ми помогнете да намеря неговите. Знам, че липсата на едно оченце – няма да попречи на това невероятно кученце да намери своето семейство. За него се грижат прекрасни хора в клиника в София, защото не си представях да го оставя сам в планината, след като осиновиха другите, ваксиниран и напълно здрав е. Аз, разбира се, подарявам на осиновителите преживяване в Силивряк за благодарност.
Моля ви, нека покажем, че външния вид няма значение за обичта, отворените обятия и сърце. Пират е разкошен и е храбър! Да му дадем шанс. Благодаря ви! Sofia, Bulgaria
Изобилието и красотата на планинския живот в Родопите. Всяка гледка – картина. Родопи (Rhodope)
Животворно място.
Живея си в свят, в който вярвам, че природата е достатъчна за щастие. Родопи (Rhodope)
Есента свети навън. Първото нещо всяка сутрин – да благодаря за живота. Родопи (Rhodope)
Първата картина тук носи името “Свинарка”. Останалите са фрагменти от различни творби отново на Златю Бояджиев. Събрала съм ги тук, аз да обърнем внимание на животните, отглеждани в периода, в който е създавал художникът. Черни прасета като Източнобалканската свиня, бели волове, дребни черни, сиви и бели овце, като Каракачанските и биволи.
Такива, които сега все по-трудно срещаме, за сметка на чуждите и новите породи селскостопански животни. С тях, по мое скромно мнение, отива си и част от вкуса на България.
*В галерията ми позволиха да снимам, но без светкавица. Bulgaria
Първата картина тук носи името “Свинарка”. Останалите са фрагменти от различни творби отново на Златю Бояджиев. Събрала съм ги тук, аз да обърнем внимание на животните, отглеждани в периода, в който е създавал художникът. Черни прасета като Източнобалканската свиня, бели волове, дребни черни, сиви и бели овце, като Каракачанските и биволи.
Такива, които сега все по-трудно срещаме, за сметка на чуждите и новите породи селскостопански животни. С тях, по мое скромно мнение, отива си и част от вкуса на България.
*В галерията ми позволиха да снимам, но без светкавица. Bulgaria
Първата картина тук носи името “Свинарка”. Останалите са фрагменти от различни творби отново на Златю Бояджиев. Събрала съм ги тук, аз да обърнем внимание на животните, отглеждани в периода, в който е създавал художникът. Черни прасета като Източнобалканската свиня, бели волове, дребни черни, сиви и бели овце, като Каракачанските и биволи.
Такива, които сега все по-трудно срещаме, за сметка на чуждите и новите породи селскостопански животни. С тях, по мое скромно мнение, отива си и част от вкуса на България.
*В галерията ми позволиха да снимам, но без светкавица. Bulgaria
Първата картина тук носи името “Свинарка”. Останалите са фрагменти от различни творби отново на Златю Бояджиев. Събрала съм ги тук, аз да обърнем внимание на животните, отглеждани в периода, в който е създавал художникът. Черни прасета като Източнобалканската свиня, бели волове, дребни черни, сиви и бели овце, като Каракачанските и биволи.
Такива, които сега все по-трудно срещаме, за сметка на чуждите и новите породи селскостопански животни. С тях, по мое скромно мнение, отива си и част от вкуса на България.
*В галерията ми позволиха да снимам, но без светкавица. Bulgaria
Първата картина тук носи името “Свинарка”. Останалите са фрагменти от различни творби отново на Златю Бояджиев. Събрала съм ги тук, аз да обърнем внимание на животните, отглеждани в периода, в който е създавал художникът. Черни прасета като Източнобалканската свиня, бели волове, дребни черни, сиви и бели овце, като Каракачанските и биволи.
Такива, които сега все по-трудно срещаме, за сметка на чуждите и новите породи селскостопански животни. С тях, по мое скромно мнение, отива си и част от вкуса на България.
*В галерията ми позволиха да снимам, но без светкавица. Bulgaria
Винаги, когато имам възможност да говоря за това, в което вярвам – го правя. Защото е важно да го правим. Благодаря, че имах възможността да бъда гост, заедно със Зори от @plasticfreelifebg, във втори епизод на Flexcast – подкаста на @samsung_bulgaria. Темата е “На ТИ с природата”. Говорихме дълго и широко за това как всеки може да направи ежедневието си по-разумно. От чинията пред него на масата – до изборите му в магазина – хранителни, козметични, модни – какво да купуваме и също така – какво да не купуваме. Благодаря на Алекс, че беше така чудесен домакин. Линк към разговора ни има в био.
#GalaxyZFlip5 #GalaxyZFold5
Музиката, която се чува е песен на Бойка Присадова. Изключителна българска народна певица, солистка на хора Космически гласове на България. Родена в моята махала в село Върбово. Родната ѝ къща е над моята. Разказвал ми е дядо Мишо как е излизала сутрин и е запявала, и планината даже е спирала да диша. Когато слушам нейни песни, затварям очи и си представям живота в това село, преди по-малко от 100 години, и сълзите, които напират ми отварят очите. Нейната родна къща ще бъде съхранена, защото преди малко повече от две години поправихме покрива с тикли, който беше силно компрометиран. С мечти един ден тази невероятна каменна обител да стане дом на родопската песен. Пуснете си да послушате нейни песни, една от любимите ми е “Стано, мари”.
Колкото до храната във видеото – ситен фасул от село Оглед с коченъ или алабаш, както е по-познат, и овче кисело мляко. За първи път такъв фасул ми приготви баба Веселка в Смилян. Майката на Банко. Бях удивена от вкуса. Нищо общо с познания вкус на фасулената чорба, който е по-скоро тежък. Тази е лека и лимонова дори. Алабашът, в съчетание с киселото мляко – ражда почти цитрусов послевкус.
Ето как я приготвих. Накисвате фасула от вечерта и го слагате да се вари с нарязана на кубчета цяла глава алабаш. Не изхвърлям първата вода, защото не го намирам за нужно. Моите глави бяха с листата, защото са от градината – така че нарязах и тях. Добавих още чесън, магданоз, джоджен, сол и бучка овче масло. Оставяте да ври на тих огън до готовност и накрая добавяте още шепа свежи магданоз, и джоджен. Сервирате с лъжица овче кисело мляко. И се връщане назад във времето с всяко вкусване.
Сякаш злото взима силното положение напоследък. Смятам, че трябва да заставаме на страната на доброто все по-често в такива мигове, защото страхът дава сила на другото. Знам, че това, което ще напиша няма да бъде добрата новина, която всички искаме да чуем и която ще промени света. Но това е добрата новина, която промени света на Пират и днес съм благодарна за @sophia.kupprion , че с нейния човек отвориха сърцата си за него. Това не мени света, но мени света за едно същество, а всяко добро е значимо – няма малко и голямо. Благодаря на всички, които помогнаха със споделяне, на @cuminandsmiles, с която споделихме разноските по грижите за него в клиниката и на докторите, които излекуваха окото му. Приятели, с Пиратчето заминаваме за Цюрих, за да се срещнем с новото му семейство, с което ще се прибере в Германия. Благодарни сме. Мечтите се сбъдват. 7 от 7 душички – спасени, благодарение на добрите хора. Sofia, Bulgaria
Когато преди шест години взех решението в сърцето си, че Родопите ще бъдат мой дом – започнах да обикалям за първи път из тази планина. Да се запознавам с хората. Да се запознавам с нейното сърце.
Шест години по-късно по-голямата част от приятелите ми по нейното протежение, по-голямата част от хората, дали ми обич, знание, подкрепа – носят имена като Захра, Фатме, Решиде, Сабиха, Земфир, Айше, Ахмед, Салих, Асан. А една друга част не носят нашепващи имена, но също са мюсюлмани. Покрай дружбата с тях във времето, отворих си очите за вярата им и порядките на Изтока, от където идват тези порядки. Моля ги да ми разказват, защото те имат особено красив светоглед – преплитащ до красотата на родопска черга – различните нишки, от които е изтъкан. Открих свят много красив и изключително смирен някак и тих, трудолюбив. Посрещали са ме най-мило и още ме посрещат. Фатме от село Тополка е един от малкото човеци в живота ми, които ми се обаждат по телефона да ме питат просто как съм. Най-големите житейски мъдрости, чувала съм една част отново от тях. За живота, за доброто. За отношението към дома, за чистотата, за храната и уважението към нея, за уважението към животните също, към тяхната смърт, ако щеш. Особено е. А за самата храна, заговаряйки – колко от нея просмукала е в себе си Изтока. Траханата, юфката, кешкекът, саралията на баба Веселка и още много. Знаете ли, че ръчно свитият родопски кускус, който се прави от шепа жени в Родопите – прави се по същия начин от жените в Палестина и нарича се мафтоул, което пък значи – направен на ръка. Пиша ви ги тези неща днес, защото ми е ужасно болно от тесногръдието. От разделението и от добре премислената жалостивост. При положение, че хората сме толкова ЕДНО и толкова СВЪРЗАНИ. Няма такова нещо като “мен не ме касае и не може да ме докосне” – всичко докосва всички по един или друг начин – рано или късно , пропукването на човещината в света – касае всички нас. Да имаме отношение е задължително. Днес, когато гласуваме, трябва да искаме от тези, които избираме – също да имат отношение, да имат почтеност и неподкупност. И смелост. Bulgaria
Малко неща намирам за по-ценни от шепа семена от стар сорт. Тези получих от семейството на Захра в село Оглед. Семе от “баш стар” фасул, както го нарекоха. Взех си от тях дребен фасул, подобен на смилянския, наричат го златен. Пък се заговорихме за стари сортове и жената скокна до мазето. Върна се със студен и голям стъклен буркан пълен с тези ситни, кръглички съкровища от едно време. Не го сеят вече толкова, че бил дребен и не раждал много, но пък бил много вкусен. Толкова безценни шепи семена съм събрала вече за догодина, че нямам търпение за идния градинарски сезон. Родопи (Rhodope)
Градината в чиния. Последните броколи, карфиолчета, тиквички и повече от цвеклото. С оцет, зехтин, малко мед и сол. За обяд – с варено яйце и печена тиква с повече мед за сладък завършек.
Благодарна съм за мира, свободата и изобилието. С надежда светът да се обърне и да секне алчността, и жестокостта си. Всеки човек заслужава мир. Родопи (Rhodope)
Печена дюла с мед. Обич в чиния. Всичко тук намирам за безкрайно красиво и мирно, и за миг се скривам от света. Родопи (Rhodope)
Фрагмент от същата картина. Какво ли е това? Sofia, Bulgaria
Две неща от зелени домати. В бурканчета, по същия метод, както киселите краставички. Вода, сол, оцет, мед, копър и стерилизирам за 15 минути.
И зелено кьопоолу – печени патладжани и зелени домати, намачкани с чесън, магданоз, мед, сол, оцет и зехтин. Ще го вечерям с козе сирене и квасен хляб.
Маджун или петмез от захарно цвекло. Откак разбрах преди шест години за широката му употреба в Родопите вместо друга сладост – употребявам го вместо захар в приготвянето на различни неща. Качамак с маджун е първото нещо, за което ми разказаха местните хора и което опитах. Петмезници е имало не в един дом във Върбово. Както и кошери. Така сушените плодове, ошавът от тях, печените плодове , медът и петмезът са били сладостите в живота на планинците. Вярвам, че колкото по-малко рафинирани захари – толкова повече здраве за човека. Bulgaria
“Като нашите чорапи няма никъде. Нашита баби са научили нашите майки да ги шарят, а те нас”.
Това ми каза Дафинка днес, пък на мен хич не ми иде да я наричам така. Всеки път се запъвам. Името, с което бе родена – прозира изпод изумрудените ѝ очи, като през най-фината кенарена кърпа.
Вече никой в Осиково не плете шарени чорапи. От две години ходя там да си говоря за живота с местните жени и чак днес една от многото със сменено име Катя – извади едни и за мен. Показа ми разликата между белите и тъмните. Белите са за младите моми, а тъмните за по-зрелите жени.
Осиково е от онези вълшебни села с чудати хора. Кметът ми е разказвал, че когато напуснали селото първите заселници – засяли високо над селото цяла нива с лимец. Силно било семето и щяло да удържи на времето. Така, когато се върнели техните правнуци един ден по тези земи – да захванат пак от него. От уважение към вълшебното – не бих търсила нивата, макар той да ми каза, че тя си е там и до днес – превърнала се в горска ливада. Стига ми да вярвам.
И вълнени ръкавици си имам, от едно време, но за тях ще пиша отделен разказ, защото не можете да си представите колко са красиви.
Пиша тези редове от каменната къща, а пред мен пука огъня в огнището. Вълшебен планински свят, на когото благодаря всеки ден, че ме допусна в прегръдката си. Родопи (Rhodope)
В Родопите се научих, че най-хубавият сладък завършек на храненето са печените есенни плодове, ошава, овчето кисело мляко с планински мед, маджунът. Бялата рафинирана захар не е присъствала до късно на софрата в тази планина. Без нея живея щастливо и аз, и всеки път, когато си я позволя – тялото ми после някак ми се поскарва, че не му е нужна и съвсем добре подслажда живота си с другите сладки дарове на природата. Едно от най-вкусните неща, които съм яла е печена дюля с мед, каймак и шамфъстък – в Турция. Родопи (Rhodope)
Детайли от “Сватба в Брезово” на Златю Бояджиев. Обреден хляб. Не мисля, че може да бъде по-вълнуващо. Да съзерцавам картини и да търся в тях изобразено старото знание за което чувам по селата – това е най-велико вълнение. Посетете изложбата “Послания”, по случай 120 години от рождението на художника. Sofia, Bulgaria
От @yettel ме предизвикаха да си представя бъдещето на телевизията.
Като човек, който работи с такава и създава телевизионно съдържание в екип, живее в каменна къща в планината, и няма телевизор – знам, че посланието ми може да звучи разнопосочно, но в своята същина не е. Телевизията е способ човек да стигне до повече хора. До най-много все още.
Вярвам, че тя има бъдеще, но надявам се няма да бъде като нейното настояще. Да съпровожда вечерята на толкова много семейства и да заглушава тишината от липсата на общуване. Нещо, което съм изживяла и затова смело твърдя.
Знам, че много стойности филми и предавания се правят у нас, и по света, и те заслужават да имат бъдеще, и гледаемост, а ние пък заслужаваме да имаме начин да си избираме да гледаме само тях, пропускайки останалото, което наистина е достойно да разболее ума на зрителя. За жалост това не е присъщо само на телевизионната програма, а на доста от това, което ни се предлага в днешно време. Защо ни си предлага е друга дълга тема.
Та през идващите зимни месеци, в които съм си отделила време за творческа дейност – ще опитам да потърся вдъхновение и ново знание с хубави книги, документални филми и поредици, които благодарение на тяхната нова умна телевизия, ще мога да гледам, защото няма нужда да имаш телевизор за целта, а можеш да я използваш през всякакви устройства и да избираш според нуждата си. Безброй пъти ме е било яд, че не мога да изгледам един от онези български филми, които можеш да видиш само по някои от нашите канали. Например филм, който наскоро гледах на едно много вдъхновяващо събитие и който умело настрои много фини струни в мен – оказа се, че е бил на телевизионния ни екран вече веднъж, но кой да знае. Представям си, че съм пропуснала много други такива стойностни творби на вдъхновяващи сънародници заради модерното клише, че не гледам телевизия и се радвам, че преди две години, животът ми даде шанс да се отърся от тази крайност, поставяйки на пътя ми предизвикателството на телевизионния екран.
