Maria Jekova Instagram – “Като нашите чорапи няма никъде. Нашита баби са научили нашите майки да ги шарят, а те нас”. Това ми каза Дафинка днес, пък на мен хич не ми иде да я наричам така. Всеки път се запъвам. Името, с което бе родена – прозира изпод изумрудените ѝ очи, като през най-фината кенарена кърпа. Вече никой в Осиково не плете шарени чорапи. От две години ходя там да си говоря за живота с местните жени и чак днес една от многото със сменено име Катя – извади едни и за мен. Показа ми разликата между белите и тъмните. Белите са за младите моми, а тъмните за по-зрелите жени. Осиково е от онези вълшебни села с чудати хора. Кметът ми е разказвал, че когато напуснали селото първите заселници – засяли високо над селото цяла нива с лимец. Силно било семето и щяло да удържи на времето. Така, когато се върнели техните правнуци един ден по тези земи – да захванат пак от него. От уважение към вълшебното – не бих търсила нивата, макар той да ми каза, че тя си е там и до днес – превърнала се в горска ливада. Стига ми да вярвам. И вълнени ръкавици си имам, от едно време, но за тях ще пиша отделен разказ, защото не можете да си представите колко са красиви. Пиша тези редове от каменната къща, а пред мен пука огъня в огнището. Вълшебен планински свят, на когото благодаря всеки ден, че ме допусна в прегръдката си. Родопи (Rhodope)