Не качвам себе си често и може би това е начин сега да кажа нещо с лицето си, което алгоритъмът няма да прати в девета глуха. Виждайки колко хора имаше вчера по улиците на Рим, борещи се за правата на жените, провокирани от загубата на един човешки живот. Замислям се, че в момента всички хора по света трябва да сме две неща – изключително благодарни, ако имаме възможността да сме мирни, с близките си, нахранени и напоени, и второ – изключително нетърпими. Благодарна съм безкрайно, че имам възможността да живея, каквото живея в момента, но успоредно се чувствам в някаква вихрушка, че докато аз се радвам – умират хора, деца – по ужасяващи начини, по вина на всякакви зверове. Може би и заради многогодишно мълчание на света. Не искам да храня лошото с гняв и страх, но не можем да си заравяме очите. Да зачитаме случващото се е достатъчно, да се осведомим за случващото се – изключително важно. Вече не става дума за взимаме на страна или всъщност става дума именно за взимането на страна. Страната на Човека обаче. На правото на детето да се радва, да бъде волно. На всяко едно дете. Тук съм с две деца, най-скъпите ми деца. Виждам как се вълнуват и колко са крехки. Представям си другите, които нямат вода за пиене, докато те избират какво да вечерят тази вечер. Всяко дете заслужава най-доброто и всяко дете е наше дете. Да се чувствате безсилни е естествено, но поне не си затваряйте очите, защото утре светът може да си затвори очите за нас. Rome, Italy
Ако не знаете от къде да си купите български коледни играчки – в Добрич има фабрика за ръчно изработени стъклени играчки, като тези от едно време. Радостта от тях е голяма. Ювелирни са. Нямам търпение да ги окача на елхата, която още нямам.
Можете да ги намерите на малко щандче във Варна, на базара към празничната “Улица на готвачите”, в Добрич или ако потърсите “Елхови играчки” във фейсбук. Bulgaria
Наскоро си говорих с приятел за онези неща, които човек се притеснява да споделя широко. Споделих аз за разни събития от последните месеци на лятото, сподели и той. После възкликна срещу това, че винаги така се получавало, че отстрани изглежда, че на човек всичко му е наред.
Визирахме животът, който показваме в социалните мрежи. Стигнахме до изводи няколко. Първо, че понякога разни неща ни се случват, но от нас зависи как ще ги прочетем за себе си – разумът на вълненията предполага да можем да ги видим от добрите им страни и те да не ни помрачат. Реших да споделя, защото винаги съм споделяла тук, а и нека не изглежда безметежно всичко. Разговорът ни тръгна от там, че в края на лятото приключих връзка, подплатена с много надежди, каквато вярвам една част от вас знаят, че беше. Но когато, скъпи приятели, на човек му се наложи да избира между съществото си и нещо друго – вярвам винаги трябва да избираме себе си. Та аз избрах себе си, мечтите си и родината си с много мир, и решителност в съзнанието – може би затова животът ми си изглежда същия в снимки тук. Реших да го напиша, защото може би някой има нужда днес да чуе, че е напълно в реда на нещата да избереш себе си и да си в мир с това. Мога да го повторя още много пъти.
После преминахме към умората ни от дните на работа, търсене, опити, провали, възходи. И там също стигнахме до извод, че е напълно в реда на нещата да ни бъде трудно често и това не бива да помрачава радостта от това да вършиш това, което обичаш, макар и понякога да ти взима душата. Може би трябва да приемем, че е напълно естествено част от душата ни да остава в делата ни. Как иначе биха били именно нашите. Та полека успокоихме мисля душите си, че всъщност човек да се променя, да променя, да пуска, да хваща, да плаче, да иска да си тръгне, да си тръгва, или да остава – това е самият живот. И всички тези привидни неприятности никога не бива да позволяваме да затварят очите ни и душите ни за красивото, милото и успешното в дните ни, защото то си е винаги там – както може би и другото ще си бъде винаги там, за да ни отваря очите за другите няколко. Та – виждам винаги красивото, но прегръщам всеки урок, който ми поднася животът. Sofia, Bulgaria
Силивряк може и да спи зимен сън сега, но не и готварското ми вдъхновение. От много време с чудните хора зад @skabrin_restobar се каним да творим заедно и ето – мигът е тук. Предколедна вечеря, на 22.12.23, в която с радост и вълнение ще вложа наученото, и срещнатото през тази изключителна за мен година. За мен тази вечеря ще бъде същинския празник, с нея ще изпратя годината, най-предизвикателната в моя живот до днес. Вечеря за пътя на човека, за планините на България, за срещите между хората и за вървенето напред заедно. Ще съм благодарна да се видим там.
Пс. За да запазите своето място, свържете се със @skabrin_restobar . Благодаря ви! Пирин
Сарма от щуро зеле за предястие и юфка в основно ястие на финала на Мастършеф тази вечер. Лягам си щастлива. Благодаря ти, Осман.
Честита победа на Марианна, преживяването е подарък за цял живот. Bulgaria
Новосъздадените.
Замислена съм напоследък над факта, че време ми отне да преборя този принцип в себе си, а именно да се привличам и стремя към шаренко, ново и различно – без значение дали има смисъл в него или няма. Купихме ги от пазара тези красоти, за да ги опитаме, но освен че са различни и много “за снимка” – по нищо друго не превъзхождат обикновените ябълки и кивита, а дори напротив. Важен принцип в живота май. Преди време едни хора дойдоха във Върбово, голяма група, объркани явно от някоя статия за великолепието на селото – провикнаха се през баира за съдействие. Провикнах се обратно, за да попитам какво търсят, а те ми отговориха, че търсят “нещо за снимане”. А то около тях само съвършено просто съвършенство. Но и същевременно обикновено някак и явно недостойно за камерата в очите им. Нещата трябва да са наистина хубави, приятели, а не само като за снимка. Често пъти зад красивата обвивка не се крие нещо съществено. Rome, Italy
С времето разбираш много неща, особено ако имаш смелостта да поставиш под съмнение собствените си убеждения. Щастлива съм, ама много, че намерих за нормално, натрупвайки знания и опитност – да променяш мнението си на база тях. Може би ще намеря думи да изговоря онова, което научих, може би докато ги намеря – ще съм разбрала, че има и още. Само ще кажа, че от вчера място не си намирам някак. Мисля си за онова, което нахлува в мен, когато стоя пред Колизея в Рим. И си давам сметка, че не сме се променили въобще. Личната ми победа над тези някак низки страсти и нужда от зрелища беше снощи да превърна останалата печената риба от предната вечер – в напълно различна нова вечеря без да добавям нищо. И да си я изям кротко, с благодарност, че и с пълната категоричност, че това е напълно достатъчно. Bulgaria
Имах напълно различна от привичното ми – Бъдни вечер, а както се очертава и Коледа ще я последва.
Пак правих сарми и тиквеник, но на предния ден, и за дядо. Сарми не ядох. Но съм с най-важните, смяхме се 12 часа чисто и се радвахме на живота и на приключението. Ако искам нещо да кажа е, че щастието се кове от всеки лично и по какъвто начин му е нужно. Спрях да вярвам в това, че нещата трябва да се случват по определен начин преди много време. Сега просто радвам във вълшебната страна на живота. Поредното вълшебство се разгръща пред очите ми, плод просто на вярата в него.
Желая ви здраве и мир със себе си.
Познавам най-чудесните хора. Благодаря ти, Иглика. Пътят към Банско не може да е по-хубав. Bulgaria
Тиквени рулца с пълнеж от овче сирене, тиквен крем, тиквени семена и много масло. Вдъхновени от рецептата за фудула от региона, но през моя поглед преминала. За довечера, за начало на вечерята в @skabrin_restobar.
Ако ви е интересно да разберете каква е връзката между тази рецепта и Златю Бояджиев – гледайте предстоящите епизоди на “Вкусът на България”.
Толкова вълнуващо. Bulgaria
Не съм самодоволна. Благодарна съм. Благодарна съм, че пратих днес мама да си купи три списания, в които пишат за дъщеря ѝ и тя ще ги покаже на дядо. Май колкото и да порастваме – да правим мама горда си остава едно от най-важните и сладки неща.
Една статия обаче майка ми не можа да прочете днес, защото каза, че само я зачита и започва за плаче. Статията на @zafirakiemilia на страниците на @inglobomagazine. Истината е, че срещата с Еми и Мария в Силивряк е един от най-светлите спомени от отминаващата вече година. Ще ми остане спомен за цял живот. Помня, че когато прочетох статията, наревах се и аз, че имам този велик шанс да срещам такива хора – написах им, че ще пазя този брой за цял живот като най-ценно притежание, така както пазя още няколко списания, разказали за мен с обич, защото малко хора са ме разбирали до днес така същински и малко са писали за изборите ми с толкова много приемственост, топлина, и припознаване. Да четеш за себе си е странно нещо и аз почти никога не се чета, и не се гледам. Все съм недоволна от мене си. Изчетох се от Емилия Зафираки и може би за първи път си позволих да се потупам по рамото. Благодаря ти, Еми, за огледалото, което си днес за мен. Благодаря ти, чe разказа за мен и хората на планината с обич, и разбиране. Благодаря ви, Мария и Свилен, че ме поканихте във вашия дом, който е ИнГлобо.
Вчера в галерията във Ватикана, най-впечатляващи за децата бяха натюрмортите с хранителни продукти, сцените на отрупани кухненски маси с яребици, патици и фазани след лов или някак красиво подредените, съвършено осветени, късове месо, риба, вътрешности дори, плодове и зеленчуци. Сурова реалност, която изглежда така красиво в своята истина. Вдъхновени от този нов поглед и след пазар за продукти за нашите вечери тук – с уважение и благодарност към храната – заедно създадохме наша картина, която запечатахме фотографски. След това заедно ще приготвим вечеря със същите продукти и мисля си по този начин храната в чинията ще придобие съвсем друг смисъл. На изкуство, чудо, дар. На онова, което свързва всички хора по света и тези от всички епохи. Rome, Italy
Приятели, слънце, черноморска врана на скара, тарама и квасен хляб, мариновано цвекло. И червено вино имаше. Стана ми празнично. На нашето море си е най-чудесно. Varna, Bulgaria
Спомени от отминали дни, преплетени с вкуса на настоящия живот.
Какво значи за мен зима по мой вкус? По един начин свързвам зимата с празниците, каквато е и тази рецепта – отново извадена от дълбините на съзнанието ми, там, където са най-милите спомени.
Направете празниците тази година по ваш вкус – както ще ви доставят радост на вас, сладост и спокойствие – пак на вас. Без суетене, без тревоги от очаквания.
Като цяло това послание може да бъде извадено от контекста на зимата и да си пожелаем по-често да живеем по наш вкус. По-често, да не кажа – винаги. Това ще бъде и моето пожелание към вас, към тази новогодишна рецепта, която споделям с вас, вдъхновена от Jameson Black Barrel.
Много хора си мислят, че обгарянето на бъчвите дава пиперлив аромат и вкус на уискито, а всъщност то задълбочава, подслажда и карамелизира вкусовете и уханията, като ги прави съвършени за съчетание с десерти, а и в такива.
Ако това е моята зима, то Jameson Black Barrel те кани да създадеш зима по твой вкус, като тази година те раздават и награди, изрисувани от българския артист Борис Праматаров. Повече информация ще намерите на jbbwinter.com. А сега към рецептата на моята зима.
Четири слоя фини точени кори се редят във форма за тарт, а между тях смлени орехи и масло. Два фитила с пълнеж от орехи се навиват и се засукват като обръч около ръба на формата – както съм показала във видеото – те ще задържат плънката в центъра.
Изпича се за 5 минути, сякаш печем маслена основа за тарт.
След това правим орехов кекс, който разстиламе в средата. Смесваме първо:
3 жълтъка, 50 грама кафява захар, 100 грама смлени орехи и 100 грама ръжено брашно, 10 грама бакпулвер, щипка сол и 50 мл Jameson Black Barrel. Разбиваме 3 белтъка на сняг и ги влагаме накрая. Печем за 10 минути на 180 градуса.
Оставяме да изстине, като през това време правим сироп от 500 грама кафява захар, 3 резена лимон, 100 мл розова вода, 100 мл Jameson Black Barrel и 400 мл вода.
Заливаме студената баклава с горещия сироп.
Накрая правим крем от една кофичка заквасена сметана, 150 грама мармалад от шипки с петмез и 50 мл Jameson Black Barrel. Завършваме с карамелизирани орехи и сушени венчелистчета от цвят на шипка.
Обичам нашето море най-много и черноморската риба ми е най-вкусна. А от днес се гордея изключително много с Шабла и региона, с гостите на празника на рибената чорба, с общината и особено много с деветте отбора, които днес готвиха на 0 градуса в продължените на часове.
За мен беше същинска чест да бъда част от първото жури в това състезание и този първи празник, надявам се да се повтарят те всяка година вече.
Хора, беше удивително. Отборите показаха толкова много обич към Черно море, към родното. Пиша и ми се пълнят очите с радостни сълзи. Черноморска риба, сладководна риба, местни зеленчуци, толкова много различни саламурийки. Красиво подредени, представени с вълнение и гордост. Малко са ми думите да опиша радостта си. Отделно – ръчно изработени предмети, подредени на красиви дървени сергиики. Греяно вино. Вълшебна народна музика и танци. Празник за всяко сетиво, но без нищо излишно, без нищо гръмко и натруфено.
Беше толкова трудно да отличим най-добри. Избрахме първото място с грижа – вкус и визия – безупречни, но и още нещо много важно – устойчивост. Улов с харпун, най-устойчив такъв, дива езерна риба Лин, от Дуранкулашко езеро, само местни продукти, с ясен произход, вложени в рецептата. Благодарна съм на всеки замесен, защото беше едно от най-милите неща, които са ми се случвали.
Когато бях малка, баба ми, светло ѝ небе – винаги слагаше паричката в питката за Бъдни вечер на определено място и го помнеше, за да се падне на мен – единственото дете в семейството тогава. Разчуваше я обаче дядо и никога няма да забравя последите, които му хвърляше и цялата смехория, която наставаше, когато той забравеше кое парче трябва да ми даде. “Ама си един, Лазаре!”.. И така, днес вече аз меся питката и паричката се пада на късмет, но това си остава най-скъпият ми обичай, заради тези мили спомени. Разбира се, когато от @bulmint ми разказаха за това, което са създали, а именно този така красив медал “ Сребърна паричка за питка” – веднага се съгласих от тук насетне това да бъде символ на празника в нашето семейство. Представям си как човекът, на когото се падне, цяла година я пази до сърцето си или си прави сребърна вода с нея – всички знаем за ползите, а в дните преди Бъдни вечер я предава на стопанката на дома, за да бъде наречена отново и вложена в хляба за семейството. И така се раждат нови семейни обичаи. А да не говорим колко прекрасен коледен подарък би била тя. Толкова съм щастлива, когато смислени и красиви неща се създават у нас, и съм благодарна, че имам съвместен път с тях. Имайте светли празници!
Пс. А в следващата публикация ще ви покажа как у дома украсяваме питката за празника. Bulgaria
Когато бях малка, баба ми, светло ѝ небе – винаги слагаше паричката в питката за Бъдни вечер на определено място и го помнеше, за да се падне на мен – единственото дете в семейството тогава. Разчуваше я обаче дядо и никога няма да забравя последите, които му хвърляше и цялата смехория, която наставаше, когато той забравеше кое парче трябва да ми даде. “Ама си един, Лазаре!”.. И така, днес вече аз меся питката и паричката се пада на късмет, но това си остава най-скъпият ми обичай, заради тези мили спомени. Разбира се, когато от @bulmint ми разказаха за това, което са създали, а именно този така красив медал “ Сребърна паричка за питка” – веднага се съгласих от тук насетне това да бъде символ на празника в нашето семейство. Представям си как човекът, на когото се падне, цяла година я пази до сърцето си или си прави сребърна вода с нея – всички знаем за ползите, а в дните преди Бъдни вечер я предава на стопанката на дома, за да бъде наречена отново и вложена в хляба за семейството. И така се раждат нови семейни обичаи. А да не говорим колко прекрасен коледен подарък би била тя. Толкова съм щастлива, когато смислени и красиви неща се създават у нас, и съм благодарна, че имам съвместен път с тях. Имайте светли празници!
Пс. А в следващата публикация ще ви покажа как у дома украсяваме питката за празника. Bulgaria
Содена питка от пълнозърнесто брашно за Бъдни вечер, с вложен в нея медалът “Сребърна паричка за питка” от @bulmint и украсена от мен, мама, Калина, и Лазара – с мисъл и спомен за баба – така както тя я украсяваше. Тази година се насладете на приготовленията за празника заедно, без тревоги, защото най-важното е да бъде с обичните си и в мир. Bulgaria
Рецептите от Банско и региона така да ме вдъхновиха.
Ко̀мбари с кажел или яхния от картофи с кисело зеле, които се превърнаха в палачинка, богато подправена с типични бански подправки – семена от копър и див кимион, сервирана с пушена пъстърва, и крем от кервиз. Фудула, която прегърна тиквена плънка с овче сирене и сервирах с ко̀стурета с чеканѐ, и цалуварчи, които виждате на снимката, съчетани в едно – нежен крем от фасул от Якоруда с ферментирало кръмно цвекло, сухи чушки, печено червено цвекло – чеканѐ, много разпространено в района, но често приготвяно с червено цвекло, като по-разпространено. А отгоре – Шарена сланина и още чеканѐ, което така приятно киселее. Тиквено семе, за да подаде ръка ястието на фудулата.
Основното ни беше сватба между чомлек и капама. Говежди бут, опашка и капачка от Асан, който отглежда животните си под връх Ибър – за да се получи същинският чомлек, но върху ориз с тиква и червени боровинки – събрани в едно от тиквен крем с шарена сол.
Десертите ни бяха два, но мънички.
Кукурини или тези нежни панделки – рецепта, донесена от банските търговци чак от Виена. Съчетани с крем с български шафран. А за завършек – баклавата на баба, защото както бяхме Банско, така сме в България, а от там – на Балканите. Баклава, за да си спомним колко сме свързани и колко по-хубаво е да сме заедно.
Рецептата за баклавата съм споделила в предна публикация, а в коментар ще напиша тази за тиквените фудули.
Всичко в чудно съчетание с вината на @villakatinawines .
Благодаря ви, @skabrin_restobar 🤍 Пирин
Roveja. Legumes from the Neolithic period. Rome, Italy
Последната картина в пинакотека на Ватикана. Съвършено красиво и необятно платно от природа, животни, и красота. В дясно – човекът. Знаете, че се храня с животински продукти и това тук не е порицание на никого или ако е – то порицавам и себе си. Така че е само покана заедно да мислим. Rome, Italy
