Maria Jekova Instagram – Наскоро си говорих с приятел за онези неща, които човек се притеснява да споделя широко. Споделих аз за разни събития от последните месеци на лятото, сподели и той. После възкликна срещу това, че винаги така се получавало, че отстрани изглежда, че на човек всичко му е наред. Визирахме животът, който показваме в социалните мрежи. Стигнахме до изводи няколко. Първо, че понякога разни неща ни се случват, но от нас зависи как ще ги прочетем за себе си – разумът на вълненията предполага да можем да ги видим от добрите им страни и те да не ни помрачат. Реших да споделя, защото винаги съм споделяла тук, а и нека не изглежда безметежно всичко. Разговорът ни тръгна от там, че в края на лятото приключих връзка, подплатена с много надежди, каквато вярвам една част от вас знаят, че беше. Но когато, скъпи приятели, на човек му се наложи да избира между съществото си и нещо друго – вярвам винаги трябва да избираме себе си. Та аз избрах себе си, мечтите си и родината си с много мир, и решителност в съзнанието – може би затова животът ми си изглежда същия в снимки тук. Реших да го напиша, защото може би някой има нужда днес да чуе, че е напълно в реда на нещата да избереш себе си и да си в мир с това. Мога да го повторя още много пъти. После преминахме към умората ни от дните на работа, търсене, опити, провали, възходи. И там също стигнахме до извод, че е напълно в реда на нещата да ни бъде трудно често и това не бива да помрачава радостта от това да вършиш това, което обичаш, макар и понякога да ти взима душата. Може би трябва да приемем, че е напълно естествено част от душата ни да остава в делата ни. Как иначе биха били именно нашите. Та полека успокоихме мисля душите си, че всъщност човек да се променя, да променя, да пуска, да хваща, да плаче, да иска да си тръгне, да си тръгва, или да остава – това е самият живот. И всички тези привидни неприятности никога не бива да позволяваме да затварят очите ни и душите ни за красивото, милото и успешното в дните ни, защото то си е винаги там – както може би и другото ще си бъде винаги там, за да ни отваря очите за другите няколко. Та – виждам винаги красивото, но прегръщам всеки урок, който ми поднася животът. Sofia, Bulgaria