За поредна година си обещавам повече приемане на себе си и повече грижа. Да видим.
Имайте доверие на вселената. Gabrovo, Bulgaria
Това е мисля важно и ще съм благодарна да отделите секунда. Никога не правя съпоставки между България и други места, защото е безсмислено. Тук е чудесно. Но! Това, която ще кажа сега не е каприз, а нещо много важно. През последните 8 дни изминах 4500 км с автомобил с майка си до мен и двете си братовчедки на задната седалка – може би най-голямата отговорност. Започвам така, за да кажа, че наистина обстановката на пътя е била от значение. За всичките тези километри – на пръстите на едната ми ръка ми се броят шофьорите, които на спазваха ограниченията за скорост по пътищата, не помня да съм била свидетел на нарушение, неправилно изпреварване или катастрофа. Не почувствах агресия на пътя в нито един миг. Никой не летеше зад мен и не ме “стреляше” с дълги светлини заплашително, за да се отместя от пътя му. Никой, за 4500 км. Утре, когато се качите да шофирате – бъдете отговорни. Спазването на правилата и колегиалността на пътя не са концерт по желание или нещо, което можем да направим и тук, ако искаме – сякаш са добро пожелание за прогрес на нацията. Тук говорим за човешки животи. Шофирам изключително много и същински не понасям да го правя по натоварени пътища у нас, защото има твърде много опасна агресия. Всеки път звъня на 112 поне по веднъж за опасни шофьори. Нека бъдем отговорни, а началото на новата година е добро начало за повече спокойствие и уважение по пътищата ни. Говорете по темата с близки и познати. Шансът да стигнем там, на където сме тръгнали – е много по-голям по този начин всъщност. Благодаря ви, че прочетохте тези редове.
Тук ще разкажа повече за нещо важно за мен. Благодаря, че ще прочетете. Преди 6 години се озовах за първи път в ресторанта на Петьо в Гела. Тъкмо бях станала стопанин на своята къща в Родопите и обикалях живо всичко около Върбово. Открих своята публикация за мястото от тогава. Ще препиша думите си тук.
“Ако има място в България, което доставя удоволствие от цялостно свършена работа, то това е хотел Гела. Архитектура и интериор – нетипични и впечатляващи, отношение, което преплита гостоприемство и уважение, и страхотна храна – местна, сезонна, дива дори. Ако не сте били тук – време е да промените това. Вкусните снимки са на гъби смръчкули, речна мряна и родопски охльови.”
До ден днешен този обяд при Петьо, менюто – подбрано от него, като човек с отношение, а не като готвач и после приготвено от мести жени в кухнята – остава си моят най-ярък и вкусен спомен от Гела. Същината на неговото място. В годините станахме добри приятели, част от първия епизод на “Вкусът на България” заснехме там. Време беше да имаме и обща вечеря. Една вечеря, вдъхновена от Петьо и неговия човешки прочит на храната, който аз помня вече 6 години. Много други вечери не помня и седмица. Защото този обяд беше истински и принадлежеше на планината, а това е всичко в което вярвам. Ще съм благодарна, ако на 25.01 дойдете в Гела и подкрепите тази вечеря с присъствието си, защото тя за мен значи много – нова отворена страница, нова посока, нови мечти. Значи празник на едно приятелство и израза на моето лично желание за връщане на човешкия облик на храната, който храни и душата. Ще ви очакваме с трепет. Hotel Gela
С огромна радост, вълнение и благодарност към целия екип на @bacchusbulgaria за доверието, искам да споделя, че тази година ще бъда водещ на церемонията по връчване на наградите “Ресторант на годината Бакхус, Аcqua Panna & S.Pellegrino” на 7 март 2024 г. Тогава ще бъдат отличени най-добрите постижения в България в сферата на ресторантьорството, енологията и обслужването.
За първи път в историята на конкурса и петте шеф-готвачи ще бъдат дами, идващи от различни европейски държави. Те са част от международната кулинарна асоциация JRE – една от най-престижните организации за главни готвачи в Европа.
Ролята на жените в гастрономическия бранш е тазгодишната тема на церемонията и не мога да скрия щастието си, че именно на мен се пада честта да преведа това така значимо събитие през неговите етапи. Все още помня, когато преди три години бях един от готвещите хора на тогавашната церемония, помня вълнението и великата отговорност да изнесеш пред гостите 200 чинии, спомням си изключителния професионален екип, който се погрижи всичко да бъде по план. Сготвих тогава предястие с балканска пъстърва и смилянски едър фасул. Готвех за толкова души за първи път. Още тогава @bacchusbulgaria повярваха в мен и съм безкрайно признателна, че до ден днешен го правят.
Вярвам, че с много от вас ще се видим на събитието, защото да подкрепяме добрите примери у нас е важно, за да вървим напред в една по-смислена посока.
Благодаря, благодаря, благодаря. Bulgaria
Годината, в която се убих от работа. Годината, в която разбрах, че нищо не съм разбрала все още. Нито толкова себе си, нито другите. Годината, в която си дадох сметка, че съм от онези, които са вълнуват от създаването, а не толкова от самия успех. И бързо в главата ми се раждат нови мечти. Сигурно даже твърде бързо. Годината, в която успях да дам на семейството си вълнения и това ми е най-ценно. Да ги виждам щастливи. Пожелавам си все повече от това.
Годината напред ще бъде година, в която ще продължа да търся, защото най-хубавото не е постигането, а пътя. Поне за мен. Най-забавното е, че от сега знам нещо, за което ще се радвам и ще бъда благодарна догодина по същото време и нямам търпение да го случвам всеки ден по малко.
Кайсийки, вдъхновени от прасковките на баба. С брашно от кайсиеви ядки и кайсиев крем с тахан. Това, което не се вижда на снимката – езерцето от крем с кайсиев ликьор и сушени кайсии, в което те плуваха при сервирането си. Родопи (Rhodope)
Eдна от най-изящните дантели, създадена от ръцете на българските жени е кенето. Тя се изработва с обикновена игла за шиене и конец върху парче плат, върху предварително изплетена основа на една кука или още по-неповторимата технология – върху основа от конски косми. Разпространена е в цяла България, като в различните региони е известна с различни имена – „кене“, „зарафлъци“, „кукла“ и др.
Тази дантела води началото си от изтока. Намира приложение в облеклото на българи, турци, гърци, арменци.
Кенето се работи с единичен и двоен възел. Единичния възел се използва за съединителни шевове и изработка на салфетки и мильота. Получават се красиви фигурки изобразяващи елементи от българската флора и фауна. Българката умело украсява с тях пазви, огърлиета, кърпи,забрадки, спално и лично бельо.
Кенето е най-фината дантела. Причината е, че конеца върви само от един кат. При калоферската дантела конците вървят винаги по двойки, а при плетенето на една кука – най-тънката част, синджира се състои от поне 3 ката конци.
Благодарение на етнографски музей “Лютова къща” в Копривщица. Лютовата Къща
Имате ли детски спомен със захарно петле? Gabrovo, Bulgaria
Вечеря.
Печен цял паламуд.
Задушени листа от червено цвекло, овкусени само със сол, зехтин и лимон.
Салата от сварено просо, кориандър, пресни лук и чесън, магданоз, червена люта чушка, печени кедрови ядки. Овкусена с лимон, зехтин, сол, сумак, сусамов тахан.
Сурова бяла ряпа.
Просто щастие. Plovdiv, Bulgaria
Ръжен хляб, кози кашкавал, сушена смокиня. Хапка зима. Надявам се да са ви хубави дните. Януари е по-динамичен от очакваното и не дава много свободно време, но пък е така пълнокръвен и красив, че как да му се сърдиш.
Few things are better than good Middle Eastern food.
Един от най-красивите български занаяти е бижутерията и по-специално ювелирна техника филигран. Ако посетите Етъра – непременно открехнете портичката на вълшебния свят на бижутера. Наследява занаята от баща си, започва преди петнадесет години, когато е още юноша. До днес живее в Габрово и създава нежни творби от сребро, радвайки посетителите на музея. Сдобих се с най-красивото бижу днес, което ще си нося с гордост.
Етимологията на термина идва от латински и означава filum – “нишка” и granum – “зърно” и представлява фино преплитане на гъвкави сребърни или златни нишки, с които се постига ефект на нежен декоративен ажур тип дантела.
По-късно бижутата, изработени с техниката, са носени от гражданите като признак на обществено положение. Едни от най-изисканите и скъпи ювелирни произведения в България са правени от чисто сребро и позлата от майсторите на Чипровската школа, като след Възраждането те придобиват популярност из цяла Европа.
Как избирате паста и зърнени продукти?
Аз си имам нови любими такива и също така нови партньори в лицето на @zemiata_na_trakite , и техните продукти.
Имам си и за първи път промо код – JEKOVA10, който да споделя с вас, за да получите отстъпка при пазаруване на тяхната паста от зърно отгледано от тях – пшеница и лимец, брашно, а и други чудеса, като най-любимите ми глинени форми за печене на хляб или пък каменна мелничка за мелене на брашно у дома, която нямам търпение да си взема, за да изпробвам да пека с прясно смляно брашно.
Едно напомняне.
Подкрепяйки български производители – подкрепяме бъдещето на България. За мен е чест и радост, че мога да допринеса те да стигнат до повече хора чрез пространството си тук, и съм благодарна на всеки, който им обърне внимание, и опита от благата на труда им.
Иначе – приказката, че на обущаря децата ходят боси, не се е родила случайно, но пък е щастие да имаш човеци да ти сготвят вечеря понякога.
Чудни спагети от @zemiata_na_trakite със сос от домашни домати от буркан, сушени домати – подарък от любимата ми морска Ани, каперси от Китнос, паламуд от консерва на приятелите ми от Черноморски улов и мноого лимонова кора за свежест. Bulgaria
Как избирате паста и зърнени продукти?
Аз си имам нови любими такива и също така нови партньори в лицето на @zemiata_na_trakite , и техните продукти.
Имам си и за първи път промо код – JEKOVA10, който да споделя с вас, за да получите отстъпка при пазаруване на тяхната паста от зърно отгледано от тях – пшеница и лимец, брашно, а и други чудеса, като най-любимите ми глинени форми за печене на хляб или пък каменна мелничка за мелене на брашно у дома, която нямам търпение да си взема, за да изпробвам да пека с прясно смляно брашно.
Едно напомняне.
Подкрепяйки български производители – подкрепяме бъдещето на България. За мен е чест и радост, че мога да допринеса те да стигнат до повече хора чрез пространството си тук, и съм благодарна на всеки, който им обърне внимание, и опита от благата на труда им.
Иначе – приказката, че на обущаря децата ходят боси, не се е родила случайно, но пък е щастие да имаш човеци да ти сготвят вечеря понякога.
Чудни спагети от @zemiata_na_trakite със сос от домашни домати от буркан, сушени домати – подарък от любимата ми морска Ани, каперси от Китнос, паламуд от консерва на приятелите ми от Черноморски улов и мноого лимонова кора за свежест. Bulgaria
Как избирате паста и зърнени продукти?
Аз си имам нови любими такива и също така нови партньори в лицето на @zemiata_na_trakite , и техните продукти.
Имам си и за първи път промо код – JEKOVA10, който да споделя с вас, за да получите отстъпка при пазаруване на тяхната паста от зърно отгледано от тях – пшеница и лимец, брашно, а и други чудеса, като най-любимите ми глинени форми за печене на хляб или пък каменна мелничка за мелене на брашно у дома, която нямам търпение да си взема, за да изпробвам да пека с прясно смляно брашно.
Едно напомняне.
Подкрепяйки български производители – подкрепяме бъдещето на България. За мен е чест и радост, че мога да допринеса те да стигнат до повече хора чрез пространството си тук, и съм благодарна на всеки, който им обърне внимание, и опита от благата на труда им.
Иначе – приказката, че на обущаря децата ходят боси, не се е родила случайно, но пък е щастие да имаш човеци да ти сготвят вечеря понякога.
Чудни спагети от @zemiata_na_trakite със сос от домашни домати от буркан, сушени домати – подарък от любимата ми морска Ани, каперси от Китнос, паламуд от консерва на приятелите ми от Черноморски улов и мноого лимонова кора за свежест. Bulgaria
Благодаря. Най-огромното нещо от тази година и от всяка минала, и следваща – хората, с които споделяме дните. Това са думите, които искам да напиша. Благодаря на всеки човек, обагрил дните ми с присъствие, подкрепа, добра дума. Благодаря и на тези, които ми дадоха уроци по оцеляване. Истината е, че съм дарена с това да срещам великолепни човешки същества. Благодаря на тези, които ми помогнаха да съградя Силивряк, докато съм се тресяла от плач, че нещата няма да се случат, на майка ми, че изми стотици чинии това лято, след толкова много сготвени такива, на всички които ме подкрепихте, когато нещата се прецакаха, които ме питахте как съм, когото водата ми помете труда. Които се радвахте с мен. Които дойдохте в Силивряк и решихте да дойдете, и догодина. Които ми пишете и чакате, за да се срещнем другото лято – върха сте и обещавам, че ще се постарая да имате чудно време в планината. На тези, които изрекохте добри думи за мен в личните си пространства, пред близките си, в списанията си. Благодаря за хората, които срещнах из България и посрещнаха “Вкусът на България” в домовете си, като домакини, учители и на всички, които ни подкрепят, когато ни гледат. Вдъхновени сме за новите два сезона и ще се стараем още повече. Благодаря на хората, с които създаваме тези 25 минути гордост, че сме родени именно тук.
На тези, които пожелахте да работим заедно, макар да знам, че понякога съм малко особен човек и поставям принципи първо, после финансова облага. Въобще – благодаря, благодаря, благодаря. Благодаря, че ви има, защото човек с хора живее и само с хора върви напред. Велики сте, покланям се до земята пред вас. Съвсем честно. Желая ви всичкото благо на света.
Морски дявол за вечеря. Bulgaria
България е толкова много. Пролетният сезон на “Вкусът на България” ще бъде толкова значим, че аз самата понякога не мога да повярвам колко много уроци получих и колко много път извървяхме, колко много предстои и колко много научавам за родината си всеки път. Безкрайно благодарна съм. А Габрово… Габрово е тъй богато на разкази място. Gabrovo, Bulgaria
Малки сбъднати мечти от вчера до днес. Храната е израз на обич между хората. Не е показност, а гласът ти и вярата ти в чиния. Притежава невъобразима сила да събира хората и да ги прави близки. Благодаря за всички хора, които ми се доверяват да сложа храната си пред тях и по този начин да пожелаят да им разкажа част от себе си. Родопи (Rhodope)
Турско кафе с канела и видения.
Имам изключително много причини за благодарност и една от тях е, че срещам много Хора. Такива чудесни хора, че ти иде да се ощипеш по бузата, за да си сигурен, че местата, на които ходиш, хората, които срещаш там и това, което те творят – не са част от шарен сън. Чудните хора зад InGlobo и скъпата ми Емилия Зафираки създадоха това специално издание, което събира историите на 10 такива вдъхновяващи българи. Благодаря им, че ме включиха измежду тях. За мен е чест и голяма отговорност. Обещавам си, че никога няма да спра да търся, a колко е красиво, че постоянно срещам Хора, които ми открехват още и още прозорци с “гледка” към България, която не съм била видяла до днес. Колко многолика и многопластова е тя. Колко много Хора е прегърнала в сърцето си. Чудо сте. Bulgaria
Посещение на къщата-музей д-р Стоян Чомаков в Пловдив, където от 1984 г. е разположена най-голямата колекция от 72 картини на бележития български художник Златю Бояджиев – един от най-хубавите подаръци, които човек може да направи на себе си.
България ме изненадва всеки ден. Всеки ден миналото ни ме вдъхновява, учи, възхищава. Толкова богато, многопластово, че човек не може да го побере в ума си често. Нямам търпение да прилагам наученото. Gabrovo, Bulgaria
