ПОДАРЯВАМ ПРЕЖИВЯВАНЕ В @silivriyak НА 7 ДОБРИ И СМЕЛИ ЧОВЕЦИ.
По-главни букви нямаше. Тъжна съм. Седем кученца и майка им са изхвърлени в нашето село, и съм твърдо решена да им намеря домове напук на лошотията човешка. Който ме познава знае, че от много години се боря с този проблем и съм задомила много кучета. Това си е моята битка, който не я разбира – смело да подмине. Останалите – МОЛЯ ВИ за помощ в това, а аз давам в замяна реално единственото, което имам в момента – уменията ми, като отварям вратите на Силивряк за тези отворили сърцето си за едно от тези създания. На Човекът, негов близък и самото куче – подарявам вечеря и нощувка при мен през пролетта. Реших, че ако има смисъл да го има това място – то ще е от него да се ражда добро. Та опитвам, защото съм отчаяна. Дано. Моля ви да ги споделите, за да стигнат до повече хора.
ПОДАРЯВАМ ПРЕЖИВЯВАНЕ В @silivriyak НА 7 ДОБРИ И СМЕЛИ ЧОВЕЦИ.
По-главни букви нямаше. Тъжна съм. Седем кученца и майка им са изхвърлени в нашето село, и съм твърдо решена да им намеря домове напук на лошотията човешка. Който ме познава знае, че от много години се боря с този проблем и съм задомила много кучета. Това си е моята битка, който не я разбира – смело да подмине. Останалите – МОЛЯ ВИ за помощ в това, а аз давам в замяна реално единственото, което имам в момента – уменията ми, като отварям вратите на Силивряк за тези отворили сърцето си за едно от тези създания. На Човекът, негов близък и самото куче – подарявам вечеря и нощувка при мен през пролетта. Реших, че ако има смисъл да го има това място – то ще е от него да се ражда добро. Та опитвам, защото съм отчаяна. Дано. Моля ви да ги споделите, за да стигнат до повече хора.
ПОДАРЯВАМ ПРЕЖИВЯВАНЕ В @silivriyak НА 7 ДОБРИ И СМЕЛИ ЧОВЕЦИ.
По-главни букви нямаше. Тъжна съм. Седем кученца и майка им са изхвърлени в нашето село, и съм твърдо решена да им намеря домове напук на лошотията човешка. Който ме познава знае, че от много години се боря с този проблем и съм задомила много кучета. Това си е моята битка, който не я разбира – смело да подмине. Останалите – МОЛЯ ВИ за помощ в това, а аз давам в замяна реално единственото, което имам в момента – уменията ми, като отварям вратите на Силивряк за тези отворили сърцето си за едно от тези създания. На Човекът, негов близък и самото куче – подарявам вечеря и нощувка при мен през пролетта. Реших, че ако има смисъл да го има това място – то ще е от него да се ражда добро. Та опитвам, защото съм отчаяна. Дано. Моля ви да ги споделите, за да стигнат до повече хора.
ПОДАРЯВАМ ПРЕЖИВЯВАНЕ В @silivriyak НА 7 ДОБРИ И СМЕЛИ ЧОВЕЦИ.
По-главни букви нямаше. Тъжна съм. Седем кученца и майка им са изхвърлени в нашето село, и съм твърдо решена да им намеря домове напук на лошотията човешка. Който ме познава знае, че от много години се боря с този проблем и съм задомила много кучета. Това си е моята битка, който не я разбира – смело да подмине. Останалите – МОЛЯ ВИ за помощ в това, а аз давам в замяна реално единственото, което имам в момента – уменията ми, като отварям вратите на Силивряк за тези отворили сърцето си за едно от тези създания. На Човекът, негов близък и самото куче – подарявам вечеря и нощувка при мен през пролетта. Реших, че ако има смисъл да го има това място – то ще е от него да се ражда добро. Та опитвам, защото съм отчаяна. Дано. Моля ви да ги споделите, за да стигнат до повече хора.
Преди да си кажеш “тази на каква се прави” – моля да прочетеш редовете. Започна новия сезон на “Вкусът на България” и искам да споделя малко лични чувства под един кадър, който не е с гозби и разкошни възрастни дами, а с други разкошни хора, а разказът е личен. Преди няколко години бях от онези хора, които махват с ръка и казват с гордост, че не гледат телевизия и нямат телевизор. До ден днешен нямам всъщност. Но стана тя каквато стана и се явих на екран, за да изляза извън удобното място преди две години. И животът, за да ме научи, че всяка крайност е вредна – направи от този екран – мой верен другар. Показа ми, че за истината, за чистата идея – няма място и време, тя просто се ражда. Да пътувам и да търся вкусът на страната ни е моята сбъдната мечта. И да, резултатите от тази сбъдната мечта ги дават по телевизията. За тези 24 минути екранно време – 12 души снимаме ден и половина и после те обработват материала не знам колко дни. И го правим с мерак. И така разбрах, че да кажеш, че не гледаш телевизия е като да кажеш, че не четеш книги, защото има калпава литература. Дадох си сметка, че съм приличен човек, а музиката на моето детство са гласовете на Дейвид Атънбъро и Стив Ъруин по Анимал планет и всъщност това ми е дало толкова много разбиране за света, и уважение към всичко, което ни заобикаля. Та – избирателна пропускливост.
А защо тази “нагласена” снимка? Защото в съвсем личен план, работата по предаването – срещна ме с чудесни човеци. Винаги съм била грижещия се човек в живота – винаги. Собствената ми значимост е била някъде там, сритана в ъгъла. За тези три сезона снимки – чувствала съм се значима по човешки начин, защото да има кой да ти предложи вода, да ти донесе нещо, да носи нещо вместо теб, да ти намаже с 50-ти фактор лицето, докато говориш по телефона или да те дръпне от създавала се ситуация, за да отдъхнеш – никога не ми се беше случвало. Може да звучи безумно, но си е моята истина. И съм им благодарна, че ме учат, че съм важна и когато ми е адски неудобно, че Ася ходи с чадър по мен и всякак се опитвам да ѝ го взема от ръцете – тя продължава да го държи над главата ми. Това всичко са метафори, вярвам, че го усещате. Bulgaria
Моят съвършен миг. Копривени кюфтенца и салата с летни домати от буркан, и луци.
Моят съвършен миг. Копривени кюфтенца и салата с летни домати от буркан, и луци.
При мен идват такива Хора, разкошни. Уж за да ги нагостя, а и те мен гощават. Носят ми дарове от ръцете им създадени. Бурканчета и стъкленици с вълшебна всякакви. Обядът ми днес е такъв. Домашен хляб с квас и лютеница с мяхово сирене. Благодаря ви. Родопи (Rhodope)
Понеделник. Кафе с кокошките, петелът кукурига в махалата, а в ливадата над нас пасат късорогите родопски говеда на Тошко. Обичам, когато звънците им огласят планината в красиво съчетание с птичите песни. След малко с дядо Мишо отиваме за гъби. Времето бе благосклонно и той предвижда богат лов. Селото е живо макар и с шепа народ.
Цветята пред входната врата ми бяха мечта. Няма малки мечти. Добро утро. Родопи (Rhodope)
От летището в градината на дядо. Любимо ми е да пътувам и после да пренасям вкусове, и вдъхновение у дома. Светът е тъй голям и тъй красив.
От летището в градината на дядо. Любимо ми е да пътувам и после да пренасям вкусове, и вдъхновение у дома. Светът е тъй голям и тъй красив.
Когато не ми е особено добре винаги ми се прияжда баничка или макарони на фурна. Не знам дали е детски спомен или просто глезотия, обаче това е. Днес нямах нито кори, нито сирене. Най-близкият магазин е достатъчно далеч, че да ти се отще да ходиш. Но не и да си направиш баничка. Правиш си точена кора от пълнозърнесто брашно и я изпълваш пълноценно с попарен кейл от градината ( да, вече е достатъчно голям и съм радостна), яйце и изварата, която току що си си направил с останалото ти краве мляко от Васко. И както изведнъж нямаш нищо – имаш всичко нужно за един питателен рогатник на тиган, изяден под дебелата сянка на старата джанка в компанията на истински домат от Цалапица.
Богатство.
Всичко е наше и нищо не е наше. Разгледайте всички снимки, моля. Колкото повече чета, пътувам, разговарям, слушам, приемам, опитвам да разбера и мечтая да разбера – толкова повече границите се размиват, всичко се свързва в едно, обогатява се, умножава се. Разкрасява се. И има един единствен извод за мен – движещата сила е любознателността, желанието за откривателство, движението само по себе си и обмена – надали нещо е направило света по-шарен, вкусен и красив от смесването, обменянето и общуването. Опитвайки се да се разделим, разграничим, да се обозначим – само се ограничаваме и обедняваме. Bulgaria
Всичко е наше и нищо не е наше. Разгледайте всички снимки, моля. Колкото повече чета, пътувам, разговарям, слушам, приемам, опитвам да разбера и мечтая да разбера – толкова повече границите се размиват, всичко се свързва в едно, обогатява се, умножава се. Разкрасява се. И има един единствен извод за мен – движещата сила е любознателността, желанието за откривателство, движението само по себе си и обмена – надали нещо е направило света по-шарен, вкусен и красив от смесването, обменянето и общуването. Опитвайки се да се разделим, разграничим, да се обозначим – само се ограничаваме и обедняваме. Bulgaria
В четвъртък ще ви взема с мен на гости при Захра. Ще седнем на пареник и сладка приказка, за да ми разкаже за рецептите и как така маслото ѝ има цвят на жарко слънце – най-топлото жълто. Благодаря всеки ден за тези жени в живота си.
Всеки път, когато семейство отвори сърце и дом за изоставено кученце, и ми помогне по този път – вярата ми в доброто тук става все по-силна. Благодаря, че ви има.
Така посрещнаха малките Филип и Рая на @timelines.store, своята Гайя, а пък @veselkamilushev и малкият Петър ме посрещнаха с торбичка с домашен хляб, и лютеница – за здраве на тяхното ново кученце. Велики хора. Утре с Кара отиваме в Кюстендил при @boyana.aleksova и така точната бройка на щастливо задомени същества става четири. 🤍 Bulgaria
Пачият крак, който до преди час беше в гората. Много мащерка, сол и капка зехтин на дъното на тигана. На това му казвам аз живот. Ходил си километри за здраве, дишал си кристален родопски въздух и си си набрал храна за няколко обяди, и вечери.
Изгревът над София беше завладяващ днес и докато пътувах, за да говоря за простотата на @creativemornings_sofia тази сутрин – замислих се, че всъщност красотата е навсякъде и съвсем не е нужно да напускате едно място, за да идете на друго, за да е с вас. Ако нямате очи за нея – няма да я видите и в най-китното селце в Родопите, а ако имате очи за нея – ще я усетите как тихо се прокрадва по Дондуков в неделя сутрин, когато градът още спи. Та същото и с простотата – тя не е аскетизъм и лишение от съвременност. Тя е мирът, който ти дава това, че си намерил своето място и своето красиво. Тогава ти става просто в най-хубавия смисъл на думата. Тогава и трудното е лесно. Sofia, Bulgaria
Мога да си приготвя всякакъв десерт, но най-вкусно ми е, когато всичко е някак в равновесие. Чисто и обикновено. Необикновено. Като това място. Попарени ръжени ядки, защото тук ръж се в гледала и си мисля, че ръжената каша преди фасула и качамака е била често на масата. Козе сирене от Фатме и върбовски мед от магарешки бодил.
Където и да сме по света – хубавите плодове и зеленчуци, хубавата храна – обединява хората и ги прави еднакви.
Не знам това колко е инстаграмъбъл, но е едно от най-вкусните неща, които съм си приготвяла с пачи крак и просто държа да се остане тук, ако на някой му потрябва. Домати от буркан ( толкова съм щастлива, че всяка година си правим такива – не са сравними с тези от магазините – според мен разликата е, че ги стерилизираме само за някоросо минути и остават свежи) или ако живеете там където вече има пресни – от тях. Пресни лук и чесън или каквито луци харесвате. Задушен пачи крак с мащерка. Всичко подправяте обилно с хубав ябълков оцет, зехтин, сол и мед. Чудна свежест.
Розова магия от Цалапица, овче сирене от Родопите, много босилек от градината на дядо, микро репички, сок от краставица, маринован лук, сладко от люти чушки, бадем. Благодаря за възможността да създам тази вечеря, @foodnomads.bg .
